Росен Маринов - не на шистовия газ
Здравейте, днес аз – Росен Маринов ще поговоря малко за шистовия газ. Новината, че само ще се правят тестове за добива на шистов газ разбуни духовете в България. Изписаха се хиляди редове, създадоха се групи против шистовия газ, имаше протести, екологични организации скочиха да защитават природата. Всичко това ми създава чувството, че българите вече не са чак толкова заспали, колкото винаги са били. Може би има някаква надежда все пак. И смятам, че този път имат пълно право да недоволстват, защото Еквадор вече осъди фирмата за няколко милярда долара нанесени щети върху околната среда в околността около добива. Каква е гаранцията, че и при нас няма да се случи нещо подобно, а после дори и да си платят, природата не може да се възстанови с магическа пръчка, трябват време и пари. Плюс това дори при самите тестове се използва технология, която вкарва химикали на километри под земята. Именно затова трябва да се забрани тази технология и добива на шистов газ на нашата територии докато не се измисли някакъв доста по-еко начин за добива му. Така мисля аз – Росен Маринов.
Росен Маринов - проблемен сняг
Здравейте, аз съм Росен Маринов. Ще ми се да кажа, че днес валя първият в София, но ако трябва да сме точни това се случи още през октомври. Но пък първия сняг не беше много издръжлив, за разлика от този, който се сипе днес. Специално по случай празника на студентите снегът е на големи парцали и си трупа обилно. Не след дълго всичко стана бяло. Винаги съм харесвал снега, но не харесвам последствията от него. При стопяването му всичко става нито мокро, нито снежно, а при замръзването му много хора тестват атлетичността си, хлъзгайки се по ледената пързалка, която се получава. Също така най-много не харесвам чистенето на колата от замръзнал по стъклата сняг. Това ми едно от нещата, които ме вбесяват, тъй като е много трудно да отидеш на време на работа, ако ти се налага да чистиш стъкла.
Росен Маринов харесва бг сериали
Росен Маринов с пожелание за успешен ден!
Доста актуална тема напоследък са българските сериали. Не знам как се случи толкова бързо, но изведнъж се появиха няколко български сериала, които се оказаха доста успешни. Направо да не повярва човек какви скрити таланти сме имали, които досега не са могли да се докажат. Преди година телевизиите бяха заляти с турски сериали и напълно се бях отчаял, но сега като, че ли виждам бъдещето на българското кино в по-добра светлина. Надявам се да продължат да се правят български продукции, макар и да са главно сериали. Всъщност излезнаха и няколко добри филми като Love.NET и Мисия Лондон, които също много ми харесаха. Въобще актьорската игра и реализацията на филмите е много подобрена. Явно най-накрая сме намерили добри спонсори, които са видяли бъдеще в БГ киното. Иначе може да се каже, че България е търсена дестинация за реализацията на чужди продукции. Знаете наскоро доста звезди в актьорския бизнес се събраха за да снимат новия филм „Непобедимите“.
Здравейте, аз съм Росен Маринов и за пореден път съм потресен от градския транспорт. Не мога да разбера служителите в тези фирми за транспорт. И въобще кога ще изчезнат така наречените кондукторки, които ни продават билетчета, ще станем ли скоро като цивилизованите европейски държави, където съвестта на човек не му позволява да се вози без билетче и проверяващите почти нямат работа. Ето, например, вчера се качвам на един автобус и си купувам билетче. Доколкото ми е известно според правилата билетчето трябва дасе скъса пред мен, а не да е скъсано предварително. Служителката ми го даде вече готово скъсано и след като я попитах не трябва ли да го скъса пред мен тя измърмори нещо нечленоразделно. Откъде да съм сигурен, че не го е взела от земята и прави парички на мой гръб? 
Или пък друг случай – качвам се на автобуса и имам 10 лева. Кондукторката ми каза, че не може да ми върне и ми каза да слезна на следващата спирка. Направо бях потресен? Това ли е европейското мислене, където клиента винаги има право и най-лошото е, че много хора си мълчат, аз не съм един от тях. Веднага се обадих на телефона за оплаквания. Надявам се, че ако и на вас ви се случи ще постъпите правилно.
По голяма част от талантливите хора (тук визирам певци, актьори, художници и прочее), наистина полагат голям труд за да ни представят най-доброто от себе си. Българите обикновено казват „Този има талант“ или „Тази няма талант“. Сега Росен Маринов ще оспори тези твърдения.
Вярно е, че съществува фактор талант, но той не е от особено значение. Ако въпросната личност не полага достатъчно труд да усъвършенства творческата си изява, то таланта няма да е това, което трябва да бъде.
Съществува и обратната опция. Има много творци, които нямат талант, но с достатъчно труд и постоянство са постигнали забележителни резултати. Започвам да си мисля, че думата талант служи за нещо като заблуда и оправдание на мързеливите. Честно ви казвам.
Няма такова нещо. Усъвършенстването в някоя област се постига с труд, много, много труд. Естествено, че ще има и провали. Някой беше казал: „Ако паднеш 9 пъти, стани 10″. Много истина има в това. Затова, приятели – не се отказвайте. Бъдете трудолюбиви, постоянни и търпеливи. Вярвайте в себе си и ще постигнете мечтите си!
Росен Маринов вярва във вас! 
Здравейте, пише ви отново Росен Маринов. Дали има мафия в България…като се замисли човек къде няма мафия, в коя държава? Въпроса за страната ни е дали има други хора освен мафията.
Тук идва много интересното често срещано изречение „В другите държави има мафия, а в България мафията си има държава“. Мисля, че е много добре формулирано и донякъде граничи с истината. Във всяка институция у нас има корупция, а там където тя вирее се срещат хора, които са престъпници, там където престъпниците са повече има предпоставки за зараждането на мафия…
Случките с ромите през последните няколко дни наведоха Росен Маринов на една мисъл. Скъпи съграждани, дори циганите са по-добре от нас. Колкото и да не искаме да си го признаем братята роми са толкова задружно и единно племе, че по-добре да не им се противопоставяме. Ние – българите, ще се самоунищожим от противоречия и разногласия. Уж тръгваме да се борим срещу неправдата, а накрая борбата ще прерасне в разпри срещу нас самите.
Аз – Росен Маринов разбрах едно – колкото повече гласност се дава на проблемите, толкова по-бързо се разрешават те.
Ако викаме новините при всяка дупка по улиците, съвсем скоро може и да бъдат запълнени. Ако ли не – тогава ще продължаваме да си трошим колите, краката и какво ли още не.
Не знам дали сте обернали внимание, но Росен Маринов е. През последните години българския народ се е насочил към масово затлъстяване. Това е голям проблем, по който заприличваме на американците – храним се все по НЕздравословно с НЕкачествени храни. Разчитаме на хамбургери, дюнери и тотално забравяме за плодовете и зеленчуците. Употребяваме различни сосове и мазни храни, без да ни пука, че това вреди на здравето ни. На всички онези, които ще кажат че това е световна 
тенденция, ще ги оборя веднага. Вчера се върнах от Франция и нито за миг не съм се замислил над този проблем там, защото не видях нито един пълен човек. И не говоря само за младите хора, възрастните също нямаха шкембета. Колкото до мъжете, да, не видях от типичните български фитнес маниаци. Може би защото там не е популярно да направиш мусколесто тяло без да се грижиш за здравето си. Все пак тялото е убежището на душата ни и ако искаме тя да се чувства добре, трябва да се грижим за него или поне така мисли Росен Маринов.
Понякога сядам и започвам да си мисля, какво ли ще се случи с живота на Росен Маринов. Независимо дали живеем в Тутракан или в Париж, дали сме гладни или посещаваме тузарски рестооранти, дали можем да си платим тока или можем да си купим електроцентрала, в едно съм се убедил – животът е толкова непредсказуем. Седим и си мислим нещо, нагласяме събитията и ангажиментите, а се получава нещо коренно различно. Знаете ли кога човек може да разсмее Господ? – когато си прави
планове. Независимо дали вярвате или не, аз – Росен Маринов имам доказателства, че е точно така. Съдбата е тази, която решава какво ще ни се случи, въпреки нашите планове. Колкото до бъдещето – никога не се знае, току виж България се е превърнала в едно прекрасно място за живеене. Твърде оптимистично, но все пак не е невъзможно.